Становище на НСС относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта

Писмо до компетентните органи със становище на НСС относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта

Националният съвет за саморегулация1 е органът, който прилага Националните етични правила за реклама и търговска комуникация (Етичен кодекс) в България. Научихме с изненада, че предлаганите промени в Закона за хазарта предвиждат отпадане на ал. 6 в чл. 10, който изисква спазване на етичните правила.

В тази връзка се обръщаме към Вас с молба да вземете под внимание следните факти и да преразгледате отпадането на изискването за приложение на Националния етичен кодекс в ал. (6) на чл. 10 от Закона за хазарта:

o Изпълнението на Стратегията за по-добра регулация става все по-актуална в работата на Европейската комисия и на националните регулатори в страните-членки.2 Задачата е политиките да се постигат добре с най-малко ресурси. За целта се предвижда, когато се обсъждат възможни решения за изпълнение на политиките, да се взима предвид прилагане както на регулаторни, така и на добре конструирани не-регулаторни средства. Това позиционира само- и ко-регулацията като важен елемент от мозайката на по-добрата регулация в Европа. В хода на изработване на Стратегията за по-добра регулация на ЕК, саморегулацията в рекламата бе призната за един добре конструиран и ефективен механизъм, прилаган в общността.

o Сегашната редакция на Чл. 10, ал. 6 на Закона за хазарта мултиплицира модела на ко-регулация в рекламата, който бе въведен още през 2010 г. – в процеса на транспониране на Директивата за аудио-визулани медийни услуги (ДАВМУ) в Закона за радио и телевизия (чл. 73 и чл.126г). Този модел показа положителни практически резултати и разширяването му в специалните закони, какъвто е Законът за хазарта, осигурява разширяване на обхвата на приложение на общоприетите етични правила не само в електронните медии, но и във всички останали канали на комуникация, като външна реклама, печат, интернет и пр.

o Саморегулацията не измества волята на регулатора, а дава допълнително ниво на защита на потребителите от потенциално вредно съдържание в рекламата и търговската комуникация. Практиката в Европа показва, че тя се развива най-добре там, където законът й отрежда роля. Повече за необходимостта от законова рамка на само- и ко-регулацията вижте в Приложение 1.

Надяваме се, че в процеса на обсъждане на измененията в Закона за хазарта горните съображения ще бъдат отразени и чл.10, ал.6 ще остане без промяна, но и ще се предвидят санкции за неговото неприлагане.

ПРИЛОЖЕНИЕ: САМО- И КО-РЕГУЛАЦИЯТА СА ПО-ДОБРА РЕГУЛАЦИЯ

Приложение 1

САМО- И КО-РЕГУЛАЦИЯТА СА ПО-ДОБРА РЕГУЛАЦИЯ

Ефективната само- и ко-регулация, в рамките на една разумна законова рамка, може да даде най-правилния отговор на бързите промени в технологиите и начините за маркетиране на стоки и услуги и да осигури ефективно ниво на защита на потребителите, бизнеса и обществото.

Саморегулацията в света има 100-годишна история, като рекламният бранш (рекламодатели, рекламни агенции и медии) е сред пионерите в доброволното прилагане на етични правила. В България, Националният съвет за саморегулация бе създаден през 2009 г. и днес в него членуват над 300 водещи фирми – рекламодатели, рекламни агенции и медии, обединении в браншовите си организации – Българска асоциация на рекламодателите (БАР), Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни операторо (АБРО), Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН), Българска национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), и редица индивидуални фирми, вкл. от хазартната индустрия „Еврофутбол“ ООД, Eurofootball Limited, „Национална лотария“ АД, „Ню Геймс“ АД, „Евробет“ ООД

Приетият от НСС етичен кодекс – Национални етични правила за реклама и търговска комуникация3 е сходен с професионалните кодекси в другите европейски страни – всички те са базирани на Общите стандарти за реклама и маркетинг комуникация на Международната търговска камара (ICC) и препоръките за добри практики на Eвропейския алианс за стандарти в рекламата (ЕASA). Етичните правила се развиват с развитието на съвременните технологии и нарастващите изисквания на българското общество. През годините, към общите правила на етичния кодекс бяха добавени специфични стандарти по отношение на рекламите на специфични групи стоки, вкл. хазарта.3

НСС е член на Европейския алианс за стандарти в рекламата (ЕАSA)4, чиято система обхваща органите за саморегулация във 23 европейски страни и покрива 97 % от всички реклами в Европа. EASA e платформа за унифициране на етичните стандарти в Европа и източник на добри практики. Препоръките на EASA допринасят за осигуряването на независимa, безпристрастна, отговорна и ефективно налагана саморегулация във всяка една от страните-членки. EASА също така осигурява платформа за отговор на трансгранични жалби, прилагайки принципа „страна на произхода“.

За последните 5 години, в НСС са постъпили 450 жалби, открити са 300 процедури, намерени са 100 нарушения и са предоставени 70 предварителни прегледа (Copy Advice)

От самото си създаване, Националният съвет за саморегулация (НСС) промотира саморегулацията в рекламата като алтернатива на детайлното законодателство в България – по модел, при който:

  1. Законът предоставя общата рамка и определя роля на само/ко- регулацията;
  2. Съгласувани детайлни правила са залагат в Етичен кодекс, който се налага от национален орган за саморегулация.
  3. Законът запазва последна дума, като предвижда санкции за онези, които не се съобразяват с решенията на органа за саморегулация

Създаването на НСС съвпадна с транспонирането на ДАВМУ и ЗРТ отреди място на саморегулацията в електронните медии. Чл.76, ал. 2 от ЗРТ задължи доставчиците на аудио-визуални медийни услуги да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии на НСЖИ и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация на НСС и предвижда санкции (чл. 126 т. г) за неизпълнение на влезли в сила решения на органите за саморегулация. Така ЗРТ стана първия закон в България, който отреди място на саморегулацията и стана фактор за нейното развитие. Впоследствие, изискване за саморегулация в рекламата бе включена и в Закона за хазарта.

У нас обаче рекламите в печата, външната реклама и рекламите в интернет са извън всякаква регулация. Това поставя защитата на потребителите и обществото от вредно съдържание във функция единствено от саморегулацията, доколкото Етичният кодекс се прилага към всички форми на търговска комуникация, всички възможни канали на разпространение и всякакви технологии на маркетиране. Липсата на законово изискване за саморегулация в тези медийни канали обаче се явява фактор за значително по-бавното налагане на етичните правила там в сравнение с електорнните медии.

Може да се каже, че ко-регулацията е най-всеобхватният инструмент за налагане на правила за отговорна реклама в България. Затова нейното по-широко припознаване и създаване на законова рамка като условие за ефективно прилагане – не само от общия закон (ЗРТ), но и от специалните закони (като напр. Закона за хазарта) само повишава качеството и ефективността на налагане на обществените политики.

Опитът на НСС в България, както и обобщеният от ЕАSA опит в другите Европейски страни показва, че само- и ко-регулацията са важен елемент от микса от инструменти за прилагане на секторните политики и очертава основните фактори, които биха допринесли за по-добрата регулация:

  1. Регулацията да е разумна и реалистична и да се въвежда само ако ще допринесе полза и няма да добавя ненужно натоварване;
  2. Възможностите за не-регулаторни решения (чрез само- и ко-регулация) да бъдат системно взимани предвид още в началото на процеса на оценка на въздействието на съответните мерки;
  3. В законите да се придаде по-голяма тежест на само- и ко-регулацията като инструмент за провеждане на секторните политики, вкл. осигуряването на законови механизми за ефективно налагане на саморегулацията;
  4. Редовни консултации с органите за саморегулация по отношение на
    съблюдаването на приетите стандарти и ефективното налагане на правилата.

В заключение, отговорната комуникация, постиганата чрез ефективна и добре наложена от закона само- и ко- регулация е нещо добро за потребителите, добро за бизнеса и добро за обществото. Затова тя е по-добра регулация и правилен избор за всеки един регулатор.

1 Национален съвет за саморегулация http://www.nss-bg.org

2 Better Regulation for better Results – an EU Agenda – http://ec.europa.eu/smart-regulation/better_regulation/key_docs_en.htm
Виж също Principles for better self- and co-regulation and the Community practice thereof, стр. 6 и EESC (2015), „Opinion of the European Economic and Social Committee on Self-regulation and co-regulation in the Community legislative framework (own-initiative opinion)”, INT/754, Rapporteur: Jorge Pegado Liz. http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.32859

3 Национални етични правила за реклама и търговска комуникация (и приложения) https://www.nss-bg.org/kodeks/

4 European Advertising Standards Alliance http://www.easa-alliance.org