начало  -  Новини  -  Саморегулацията е по-добра регулация: НСС представи доклад пред ежегодната конференция
Контакти

Национален съвет за саморeгулация (НСС)

ул."Сан Стефано" № 14, вх.Б, ет.3 - (БAKA)

София 1504

тел. 0886 695 616

е-mail: office@nss-bg.org

За членове
вход

Саморегулацията е по-добра регулация: НСС представи доклад пред ежегодната конференция

29.10.2015

НСС взе участие с доклад "Саморегулацията е по-добра регулация" в ежегодната национална конференция  "Медиите на 21 век", която се проведе във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" на тема "Медиите: Кризи vs възможности".

================

 

САМОРЕГУЛАЦИЯТА Е ПО-ДОБРА РЕГУЛАЦИЯ

 

Ели Герганова, Председател на УС на Националния съвет за саморегулация (НСС)

Изпълнението на стратегията за по-добра регулация става все по-актуална в работата на Европейската комисия и на националните регулатори в страните-членки. Задачата е политиките да се постигат добре с най-малко ресурси. За целта се предвижда, когато се обсъждат възможни решения за изпълнение на политиките, да се взима предвид  прилагане както на регулаторни, така и на добре конструирани не-регулаторни средства.

От създаването си, вече повече от 6 години, Националният съвет за саморегулация (НСС)  промотира разширяване на саморегулацията като ефективна алтернатива на детайлното законодателство в България.

 

 Повече регулация не означава непременно по-добра регулация. Такава е днес позицията на Европейската комисия. С назначаването на Зам-председател, отговарящ за работата в областта на по-доброто регулиране, се засилиха усилията да се осигури по-ефективна и по-малко натоварваща регулация, която да позволи регулаторът да се фокусира върху предизвикателствата, които наистина трябва да бъдат решени и да направи така, че те да бъдат решени добре.

 

Това  позиционира саморегулацията като важен елемент от мозайката на по-добрата регулация в Европа и интензифицира усилията да се търси подкрепа от страна на регулаторите, така че саморегулацията да бъде призната като необходим инструмент за постигане на целите на политиките в отделните области.

 

През януари 2015 г., на публична дискусия за мястото на само-регулацията и ко-регулацията в правната рамка на общността, Европейският алианс за стандарти в рекламата (EASA) представи своя опит в ефективното саморегулиране пред Европейският икономически и социален комитет (EESC). В резултат на дискусията, EESC публикува положително мнение за ползите от саморегулацията и препоръча на само- и ко-регулацията да се гледа като на важен инструмент [1],  допълващ закона. Публикуваният по-късно от ЕК документ „По-добра регулация за по-добри резултатив дневния ред на EU“ предвижда „когато се обсъждат възможни решения на политиките, ние ще вземаме предвид както регулаторни, така и добре конструирани не-регулаторни средства, както и подобряване на изпълнението и налагaнето на съществуващо законодателство. [2]

 

Предстои да видим как тази стратегия ще намери отражение в редакциите на европейските директиви, особено като се има предвид, че:

 

  • въвеждането на високи професионални стандарти в условията на развиващ се пазар и висока динамика на средата не може да се реализира бързо и ефектиивно без инструментите на саморегулацията;

  • именно поради присъщата си гъвкавост, добре конструираната саморегулация може да бъде ефективно средство за постигане на целите в условия на все по-бързо развиващи се технологии. Ако на саморегулацията й се отреди подобаваща роля и се създадат стимули за по-нататъшното й развитие, тя може да изиграе решаваща роля за създаването на единен дигитален европейски пазар;

  • когато става дума за защита на потребителите, ролята на саморегулацията е незаменима. Органите, налагащи принципите на саморегулацията са незаменим инструмент, осигуряващ още едно ниво за прилагане на изискванията на директивите, имащи отношение към защитата на потребителите – напр. директивата за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD), за защита на конкуренцията (UCPD) и за подвеждащата и сравнителна реклама (MCAD).  

    За да може да се развие принципния потенциал на саморегулацията в медиите, очакваната нова редакция на Директивата за аудио-визуални медийни услуги и съответните национални медийни закони в страните-членки следва:

 

  1. Да засилят изричното признаване на ролята на саморегулацията и да й отредят роля за постигане на очакваните цели;

  2. Да предоставят пространство за развитие на саморегулацията. Това означава законовата рамка да не бъде излишно детайлна;

  3. Да осигурят дългосрочност и гъвкавост на процеса;

 

 В хода на изработване на Стратегията за по-добра регулация на ЕК, саморегулацията в рекламата бе призната за един добре конструиран и ефективен механизъм, прилаган в общността. Затова по-надолу ще разгледаме по-просторно темата за саморегулацията в рекламата като фактор за по-добра регулация в обществото.

 

 

ПОЛЗИТЕ ОТ ОТГОВОРНАТА РЕКЛАМА

 

По оценки на специалисти [3], през 2014 г. инвестициите в реклама в Европа се оценяват на 79.2 млрд. евро, в България тази сума е 1.3 млрд. лева, нарастваща през последните няколко години.

 


  • Отговорната реклама е генератор на работни места и ръст на икономиката.

 

Тя позволява на потребителите да правят информиран избор на стоки и услуги, развива конкуренцията и е двигател на иновации. По цялата верига, рекламата създава работни места и спомага за ръста на инвестициите и цялата икономика. Всяка единица разход в рекламата генерира развитие – в Ирландия например всяко евро инвестирано в реклама генерира 5.7 евро в другите отрасли на икономиката.

 

 

 

  • Рекламата осигурява финансиране на медиите, спорта и културата. Тя може да бъде едновременно креативна и забавна, но в същото време може да бъде и предизвикателство.

 

Поради нарастващата роля на рекламата, днес повече от всякога са необходими ефективни и добре налагани професионални стандарти в бранша. Органите за саморегулация, които отговарят за налагането на етичните правила са тези, които са се нагърбили с нелеката задача рекламата да бъде не само законосъобразна, но и благоприлична, почтена, честна и правдива. В България този орган е Националния съвет за саморегулация (НСС) [4].

 

 

НСС е член на Европейския алианс за стандарти в рекламата (ЕАSA)[5], чиято система обхваща органите за саморегулация във 23 европейски страни и покрива 97 % от всички реклами в Европа. EASA e платформа за унифициране на етичните стандарти в Европа и източник на добри практики. Препоръките на EASA допринасят за осигуряването на независимa, безпристрастна, отговорна и ефективно налагана саморегулация във всяка една от страните-членки. EASА също така осигурява платформа за отговор на трансгранични жалби, прилагайки принципа „страна на произхода“.

 

 

 

ОСНОВНИ ПОЛЗИ ОТ СМОРЕГУЛАЦИЯТА В РЕКЛАМАТА

 

Ефектвната саморегулация, в рамките на една разумна законова рамка, може да даде най-правилния отговор на бързите промени в технологиите и начините за маркетиране на стоки и услуги и да осигури ефективно ниво на защита на потребителите, бизнеса и обществото.

 

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие OECD[6] и Организацията за икономическо сътрудничество в азиатско-тихоокеанския регион (APEC)[7] вече признаха потенциалните ползи, които саморегулацията може да донесе. Предстои да видим и как новата редакция на интеринституционалното споразумение (IIA) в Европа ще засили ролята, която този документ отреди на само- и ко-регулацията през 2003 г.

 

 

 

КЪДЕ СМЕ НИЕ

 

Саморегулацията в света има  100-годишна история, но в България ние нямаме традиции в тази област. Рекламният бранш (рекламодатели, рекламни агенции и медии) е сред пионерите в доброволното прилагане на етични правила.

 

Националният съвет за саморегулация бе създаден през 2009 г.  и днес в него членуват над 200 водещи фирми – рекламодатели, рекламни агенции и медии, обединении в браншовите си организации – Българска асоциация на рекламодателите (БАР), Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни операторо (АБРО), Съюзът на вестникарите и разпространителите на печатни издания (СВРПИ), Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН), както и редица индивидуални фирми.

 

Приетият от НСС етичен кодекс - Национални етични правила за реклама и търговска комуникация[8]  е сходен с професионалните кодекси в другите европейски страни – всички те са базирани на Общите стандарти за реклама и маркетинг комуникация на Международната търговска камара (ICC) и препоръките за добри практики на Eвропейския алианс за стандарти в рекламата (ЕASA).

 

Етичните правила се развиват с развитието на съвременните технологии и нарастващите изисквания на българското общество. През годините, към общите правила на етичния кодекс бяха добавени специфични стандарти по отношение на рекламите на:

 

- храни;

 

- алкохолни напитки;

 

- хазарт;

 

- онлайн поведенческа реклама;

 

Най-голяма загриженост НСС проявява към най-уязвимата група в българското общество – децата. В тази връзка, в допълнение на Етичния кодекс, в работата на Етичната комисия на НСС се прилагат Критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, приети от CEM ДАЗД [9]. Съвместно с производителите и търговците на храни и безалкохолни напитки, НСС е сред инициаторите на Декларацията за отговорна комуникация към деца на храни и напики, с която водещите фирми от хранителния бранш поемат ангажимент а) да не рекламират в предавания за деца, ако рекламираните продукти не отговарят на общоприетите хранителни критерии за съдържание на захар, сол и трансмастни киселини и б) да не допускат никаква търговска комуникация в училищата.

 

Основни принципи в работата на НСС са: равнопредставеност, независимост, безпристрастност  и прозрачност.

 

Трите страни на рекламната индустрия са равно представени с еднакви квоти в органите на НСС – Управителния съвет, Етичната и Апелативната комисия, а независимостта е осигурена от независим председател на управителния съвет и 51% независими членове в състава на комисиите – юристи, научни работници, представители на потребителски организации и др. специалисти.  В работата на Етичната и Апелативната комисия стриктно се прилага правилото за конфиденциалност и липса на конфликт на интереси при разглеждането на жалбите. Имената на жалбоподателите се пазят в тайна, а всички решения на комисиите са публични на сайта на НСС.

 

За последните 5 години, в НСС са постъпили 450 жалби, открити са 300 процедури, намерени са 100 нарушения и са предоставени 70 предварителни прегледа (Copy Advice)[10]. Тенденцията е към намаляване на броя на жалбите от потребители за сметка на увеличаване на броя на исканията за предварителен преглед (Copy Advice) от страна на рекламодателите, при който преглед се прави анализ на съответствието с Етичния кодекс преди излъчването на рекламата в ефир.

 

 

 

САМОРЕГУЛАЦИЯТА И ЗАКОНЪТ В БЪЛГАРИЯ

 

От самото си създаване, Националният съвет за саморегулация (НСС) промотира саморегулацията в рекламата като алтернатива на детайлното законодателство в България - по модел,  при който:

 

  1. Законът предоставя общата рамка и определя роля на саморегулацията;

  2. Съгласувани детайлни правила са залагат в Етичен кодекс, който се налага от национален орган за саморегулация.

  3. Законът запазва последна дума, като предвижда санкции за онези, които не се съобразяват с решенията на органа за саморегулация

 

Създаването на НСС съвпадна с транспонирането на ДАВМУ и ЗРТ отреди място на саморегулацията в електронните медии. Чл.76, ал. 2 от ЗРТ задължи доставчиците на аудио-визулани медийни услуги да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии на НСЖИ и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация на НСС и предвижда санкции (чл. 126 т. г) за неизпълнение на влезли в сила решения на органите за саморегулация. Така ЗРТ стана първия закон в България, който отреди място на саморегулацията и стана фактор за нейното развитие. Впоследствие, изискване за саморегулация в рекламата бе включена и в Закона за хазарта.

 

У нас обаче рекламите в печата, външната реклама и рекламите в интернет са извън всякаква регулация. Това поставя защитата на потребителите и обществото от вредно съдържание във функция единствено от саморегулацията,  доколкото Етичният кодекс се прилага към всички форми на търговска комуникация, всички възможни канали на разпространение и всякакви технологии на маркетиране. Липсата на законово изискване за саморегулация в тези медийни канали обаче се явява фактор за значително по-бавното налагане на етичните правила там в сравнение с електорнните медии.

 

Може да се каже, че саморегулацията е най-всеобхватният инструмент за налагане на правила за отговорна реклама в България. Затова нейното по-широко припознаване и създаване на законова рамка като условие за ефективно прилагане -  не само от общия закон (ЗРТ), но и от специалните закони (като напр. Закона за храните, Закона за здравето, Закона за тютюна  и пр.) само би повишило качеството и ефективността на налагане на обществените политики  в областта на рекламата на храни, тютютеви изделия, алкохол, козметика, фармацевтични изделия, хранителните добавки и пр. и пр.  

 

 

 

САМОРЕГУЛАЦИЯТА Е ПО-ДОБРА  РЕГУЛАЦИЯ

 

Опитът на НСС в България, както и обобщеният от ЕАSA опит в другите Европейски страни показва, че саморегулацията e важен елемент от микса от инструменти за прилагане на секторните политики и очертава основните фактори, които биха допринесли за по-добрата регулация:

 

1. Регулацията да е разумна и реалистична и да  се въвежда само ако ще допринесе полза и няма да добавя ненужно натоварване;

 

2. Възможностите за не-регулаторни решения (чрез само- и ко-регулация) да бъдат системно взимани предвид още в началото на процеса на оценка на въздействието на съответните мерки;

 

3. В законите да се придаде по-голяма тежест на само- и ко-регулацията като инструмент за провеждане на секторните политики,  вкл. осигуряването на законови механизми за ефективно налагане на саморегулацията;

 

4. Редовни консултации с органите за саморегулация по отношение на съблюдаването на приетите стандарти и ефективното налагане на правилата.

 

 

 

В заключение, отговорната комуникация, постиганата чрез ефективна и добре наложена саморегулация е нещо добро за потребителите, добро за бизнеса и добро за обществото. Затова тя е по-добра регулация и правилен избор за всеки един регулатор.

 

 

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

[1] EESC (2015), “Opinion of the European Economic and Social Committee on Self-regulation and co-regulation in the Community legislative framework (own-initiative opinion)”, INT/754, Rapporteur: Jorge Pegado Liz. http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.32859

 

[2