начало  -  Новини  -  Ще пият ли децата алкохол, повлияни от рекламната кампания на ДЗП (Данон За Пиене)?
Контакти

Национален съвет за саморeгулация (НСС)

ул."Сан Стефано" № 14, вх.Б, ет.3 - (БAKA)

София 1504

тел. 0886 695 616

е-mail: office@nss-bg.org

За членове
вход

Ще пият ли децата алкохол, повлияни от рекламната кампания на ДЗП (Данон За Пиене)?

01.08.2012

Ще пият ли децата алкохол,

повлияни от рекламната кампания на

ДЗП (Данон За Пиене)?


В становището си по жалбa срещу търговската комуникация на „Данон Сердика” АД компанията твърди, че  риск не съществува, защото проучвания показали, че хората, които харесват Куба Либре и Пиня Колада, не харесват ДЗП и обратно.

 Информация до медиите

                 1 август 2012 год., София

  „Данон” е компания за производство на млечни продукти, а всички знаят, че млякото и в частност киселото мляко помага на здравето и това е основната мисия на компанията, която е специализирана към производство на здравословни храни. Затова и „Данон” разработва различни млечни напитки вече 10 години. Децата обичат да са заедно, да се забавляват и харесват странни неща, за разлика от възрастните. Вкусовете на ДЗП са насочени към по-големите, които е възможно вече да са опитвали алкохолните коктейли, по-малките не могат все още да знаят какво е Пиня Колада или Куба Либре. Направен е опит да се произведе по-атрактивна напитка, напитка за лятото, без да се очаква че тя носи риск и ще произведе негативен ефект. Целта е да се развие напитка, която не е само за 1 година, а има своя история и не е имало желание за провокиране на насилие. Била е проведена консултация с детски психолог, който не е изразил притеснение с елементите на насилие. Целта е да се разработи здравословна напитка, тъй като компанията е запозната с нарастващото затлъстяване сред децата Цялата държава трябва да бъде отговорна за предотвратяване на консумацията на алкохол от деца и подрастващи. Ако лице под 18 г. може да си закупи алкохол, то ДЗП няма как да окаже влияние.”.

 Това е коментарът на Патрик Ол, Маркетинг директор на „Данон Сердика” АД, който беше изслушан от Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) в отговор на жалба срещу търговската комуникация на ДЗП.

 Според жалбоподателя кампанията се извършва на билборди, по телевизия и в интернет. „Продуктите са насочени изцяло към деца, става ясно от пресинформацията за кампанията. В нея продуктовият мениджър обяснява, че продуктите са разработени "Заедно с деца" и са насочени "изцяло към тийнейджърите". Кампанията е разработена с анимационни герои, което също определя детската насоченост на продукта. Във Facebook тонът на страницата също е като за деца и приятели”.

 Жалбоподателят подчертава, че трите варианта на продуктите на „Данон” носят имена на реални алкохолни коктейли - Пиня Колада, Куба Либре и Ванила Бийч, което се предполага, че е игра на думи между коктейлите Секс он дъ бийч (Водка, Шнапс, сок от портокал) и Ванила Скай (Водка, кола, ванилова есенция). Според жалбоподателя, дори да не съдържат алкохол, тези продукти биха подбудили любопитството на децата да опитат истинските продукти с тези имена. Куба либре няма как да опише вкуса на даден продукт, защото е съставно име и само човек, който е пил куба либре може да знае, че коктейлът има вкус на ром и кола. Ако едно дете хареса ДЗП Куба либре, според жалбоподателя, не е проблем да си поръча Куба либре при първа възможност. Той счита, че надписа в рекламната комуникация „не съдържа алкохол” също показва, че използването на имена на продукти, които имат алкохолен еквивалент е целенасочено. Жалбоподателят твърди по същество, че кампанията на продуктова група „ДЗП“ е насочена към деца и подрастващи и че кампанията, най-вече чрез наименованията на продуктите „Пина Колада“ и „Куба Либре“ (и в по-малка степен „Ванила Бийч”), е потенциално опасно за тази част от изложената на кампанията аудитория, поради вероятността кампанията да предизвика интерес и позитивни асоциации с алкохолните еквиваленти на рекламираните продукти.

 Етичната комисия е на мнение, че процесната търговска комуникация е в нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България и по специално на чл.17.5 във връзка с чл.17.1, изречение първо.

Чл. 17.1. Специална грижа трябва да бъде положена при търговската комуникация, насочена към или с участието на деца и подрастващи. Такава комуникация не трябва да подкопава доброто обществено поведение, начин на живот и нагласи.

Чл.17.5. Търговската комуникация не трябва да съдържа никакви твърдения или визуално представяне, които биха могли да предизвикат психическа, морална или физическа вреда у деца или подрастващи.

 Етичната комисия приема, че кампанията е насочена (и) към деца и подрастващи. Освен това, че използването на названия на (първично) алкохолни коктейли като имена на рекламираните млечни еквиваленти създава потенциална опасност за децата и подрастващите. Етичната комисия разгледа и елементите на насилие в различните клипове  – убийство по три различни начина на героите - прасе, пор и панда - респективно идентифицирането на названието на продукта „ДЗП” с думи на насилието (заколим, задушим, застреляме). Агресията в рекламите, използвана с комерсиална цел може да носи дивиденти за нечий бизнес, но за съжаление негативните последствията върху изграждането и формирането на младото поколение могат да са необратими. Тези процеси могат да бъдат пагубни за подрастващите, а отговорността да се предотвратят е на всички нас.

 Според Председателя на Етичната комисия Гриша Камбуров: “използването на комбинацията алкохол-насилие-сексуален контекст, без нито един от тези елементи да има връзка с рекламирания продукт и то без ограничения в часовия диапазон на излъчване не би могло да отговори на критериите на Етичния кодекс за предпазване на децата от потенциална вреда и за специална грижа към комуникацията, насочена към деца.”

 

Другият казус, по който Етичната комисия към НСС се произнесе е във връзка с жалба срещу търговската комуникация на „Нестле България” АД Магнум Чи Чи . Жалбоподателят твърди, че рекламата накърнява достойнството на хората с говорни дефекти. С оглед извършване на по-пълна преценка СЕМ се обръща към НСС с молба за становище дали заекващият персонаж като елемент от търговското съобщение, както и цялостното му аудио-визуално съдържание са в нарушение на следните членове от Етичния кодекс:

Чл. 4.1. … „Търговската комуникация трябва да уважава всички аспекти на човешкото достойнство.”

Чл. 4.2. Търговската комуникация и не трябва да съдържа, подбужда или толерира никаква форма на обида или дискриминация, включително такава на базата на раса, национална принадлежност, религия, социална или политическа принадлежност, пол, възраст, увреждания или сексуална ориентация, без изброяването да е изчерпателно.

 Етичната комисия е на мнение, че процесната търговска комуникация е в нарушение на чл. 4.1 от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Според нея обществото ни трябва да се откаже от балканско-ориенталския навик да се шегува с уврежданията и следва да проявява търпимост и толерантност към различните. По тази причина и с оглед на събраната информация за отношението на хора със заекване към рекламния клип, Етичната комисия счита, че са нарушени Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в РБългария.

 “Вярваме, че бизнесът следва наред с търговските цели, които си поставя, много по-стриктно и отговорно да таргетира, планира и провежда търговската комуникация. Живеем в наситено информационно общество, всеки елемент от което носи послания, стигащи до максимално широко аудитория и най-вече – деца и подрастващи. Грижата ни към тях е споделена отогворност на всички нас. Недопустимо е толерирането на модели на подражение, които могат да доведат до негативен ефект в развитието на децата или изопачено разбиране за заобикалящия ги свят, коментира Председателя на Етичната комисия Гриша Камбуров.  

              Двата казуса, становищата, които са дали всички заинтересовани страни, решенията и обосновките на Етичната комисия, могат да бъдат проследени тук: http://www.nss-bg.org/view_concl.php 

 

 За Националния съвет по саморегулация

 Националният съвет за саморегулация (НСС) е учреден от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на рекламните агенции - България (АРА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). НСС е сдружение с нестопанска цел, чиято основна задача е да обединява рекламна индустрия зад дефиницията и спазването на правилата на професионално поведение в областта на рекламата и търговските комуникации. НСС се стреми да постигне това чрез изграждане на  взаимоотношения на социална отговорност и бизнес етика между всички страни в процеса, в съответствие с действащото законодателство и международната практика. На сайта на Националния съвет по саморегулация (НСС) могат да бъдат видени случаите на неетични и подвеждащи рекламни послания и кампании, по които Етичната комисия към НСС се е произнесла: www.nss-bg.org.