начало  -  Новини  -  Прессъобщение относно решение на Етичната комисия по жалба срещу телевизионна реклама на мастика
Контакти

Национален съвет за саморeгулация (НСС)

ул."Сан Стефано" № 14, вх.Б, ет.3 - (БAKA)

София 1504

тел. 0886 695 616

е-mail: office@nss-bg.org

За членове
вход

Прессъобщение относно решение на Етичната комисия по жалба срещу телевизионна реклама на мастика

05.08.2010

 

Телевизионната реклама на мастика„Пещера”е непочтена и неблагоприлична, тъй като привлича вниманието на потребителите по скандален начин. Укоримо е експлоатирането на голота в реклама на високоалкохолен продукт, тъй като съчетанието между двете промотира продукта като средство за отсраняване на сексуални бариери, която освен да популяризира даден продукт, формира обществени ценности и модели на поведение
 
Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация в рекламата  препоръча на „Винпром Пещера” да приведе търговската комуникация на своя продукт мастика „Пещера” в съответствие с нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България
 
 
Информация до медиите
5 август 2010, София
 
 
В Националния съвет за саморегулация постъпи жалба относно телевизионната реклама на мастика „Пещера”, където се казва, че е напълно неприемливо показването на гърдите на известна фолк - певица и асоциацията с дини. Популярността на участниците в рекламния клип - Галена и младият актьор Калин Врачански, допълнително го прави привлекателен за младежката аудитория. Основанието за жалбата е свързано с морала и благоприличието и по-конкретно с наличието на сексуални изображения. На закрито заседание Етичната комисия към съвета намери жалбата за основателна по отношение на нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България.
Жалбоподателят е обосновал решението си, прилагайки видеоклип и позовавайки се на чл. 2 и чл. 4.9. от Етичния кодекс на НССР:
“Търговската комуникация не трябва да съдържа твърдения и аудио или визуални елементи, които да нарушават добрите нрави или да могат да се определят като вулгарни или отблъскващи, според общоприетите морални норми в съответната държава и култура.”
Търговската комуникация не трябва  да показва прекалена еротика и да промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на  насърчаване и готовност за секс, разголване на човешкото тяло по неподходящ начин и не трябва да представя продукта като средство за отстраняване на сексуални бариери. Човешкото тяло може да се показва само при зачитане на правата на личността и човешкото достойнство.
Жалбата относно телевизионната реклама на мастика „Пещера” е допустима по смисъла на Правилника за приложение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Други текстове от Етичния кодекс, към които може да бъде отнесена жалбата, както и коментарите на Етичната комисия към НССР:
Чл.1.   ”Всяка търговска комуникация трябва да бъде изготвена с чувство на отговорност към потребителя и обществото.”
Рекламата не е изготвена с чуство за отговорност къмобществото, тъй като внушава ниски естетични и етични стандарти, както и усещане за безотговорност. Показването на ситуация, в която женските гърди са изложени на показ, не се вписва в утвърдените разбирания за благоприличие и добри нрави. Не е етично и морално да се изтъкват и представят белези на женския пол в телевизионна търговска комуникация (една от най-достъпните медии).
Чл.1.2.    „Всяка търговска комуникация трябва да бъде съобразена със закона, благоприлична, почтена, честна и правдива.”
Рекламата е неблагоприлична и непочтена, тъй катоманипулира човешката сексуалност по начин неподходящ за широка аудитория -гърдите на жената за ясно видими на целия екран.  Дори и в наши дни трудно да може да се определи кое е благоприлично и кое не, но със сигурност, процесното търговскосъобщение носи белезите и създава усещане за неблагоприличност – непристойност ициничност. Буквалната асоциация на женските гърди с дини е вулгарна и показва  липса на уважение към женската личност и човешко достойнство. Опредметяването на жената и представянето й като сексуален обект не следва да се толерира - практика, отдавна отречена в рекламните пазари с развита (само)регулация.   Рекламата е в разрез с добрите нрави, тя е вулгарна иотблъскваща и не се съобразява с общоприетите морални ценности набългарското общество - конкретно, аналогията между женските гърди и диниизобразена чрез банския костюм и изречението : "не, мерси, аз си имам" вотговор на подаденото парче диня. Различните търговски комуникации отсерията такива на Мастика Пещера са създавали обществено напрежение и възможност понедвусмислен начин да стане ясно, че се пристъпва линията на “добрите нрави” споредобщоприетите морални норми.


4.1.    „Търговската комуникация трябва да уважава всички аспекти на човешкото достойнство.”
В рекламата не е зачетено човешкото достойнство, показвайкиедновременно и мъжете в рекламата и русокосата жена по елементарен и обиденначин. Рекламата носи послание за незачитане на човешкото достойнство поради изключително принизеното опредметяване на женските гърди.      Рекламата не оставя никакво съмнение, че на плажа сексът и Мастика Пещера са непременно свързани.Лошият вкус не е етичен , а естетичен проблем. Но в случая освен за лош вкус, става дума и за непрекрита вулгарност и погазване на добрите нрави, благоприличието и човешкото достойнство , а това вече е етичен проблем.
Чл.4.2. ”Търговската комуникация и не трябва да съдържа, подбужда или толерира никаква форма на обида или дискриминация, включително такава на базата на раса, национална принадлежност, религия, социална или политическа принадлежност, пол, възраст, увреждания или сексуална ориентация, без изброяването да е изчерпателно.”
Дадената реклама показва прекалена еротика и е неприемлива за масовотомедийно пространство. Такава обида е асоциирането на женската гръд с дини.
Чл.4.3.    „Търговската комуникация трябва да съблюдава принципа на равенство между половете.”
Рекламата принизява жената до сексуален обект, идентифицирайки я като "сочно парче" (парче диня или парче месо?!) ипоставяйки я на по-ниско ниво спрямо перспективата на камерата и погледа намъжете т.е. - на земята, в краката им. Укоримо е експлоатирането на голота в реклама на високоалкохолен продукт, тъй като съчетанието между двете промотира продукта като средство за отсраняване на сексуални бариери, която освен да популяризира даден продукт, формира обществени ценности и модели на поведение. Консумацията на продукта  се представя като пряко положително въздействие за отстраняване на бариерите в общуването и сексуалните такива.
Становището, което „Винпром Пещера” АД предостави:
В предмета на жалбата не се конкретизира достатъчно ясно за коя реклама и на кой продукт става въпрос, още повече, че не съществува реклама, в която да участват заедно посочената изпълнителка и актьор. По отношение на констатацията, че в рекламите са използвани популярни лица, следва да се отбележи, че това е общоприета световна практика и с нея в никакъв случай не се нарушават законови или морални норми. Възрастта на участващите във всички реклами е съобразена с изискванията на закона, в рекламите не участват непълнолетни и те не са насочени към такива.
На следващо място, всички търговски съобщения на продуктите на „Винпром Пещера” АД се изработват при пълно и стриктно спазване на нормативната уредба,в това число на етичните правила, морала и добрите нрави. В становището се изразява несъгласие, че с която и да е търговска комуникация на „Винпром Пещера” АД се нарушават разпоредбите на чл. 2 от Етичния кодекс. Рекламите не съдържат твърдения или аудио или визуални елементи, които да нарушават добрите нрави или да могат да се определят като вулгарни или отблъскващи според общоприетите морални норми. Ако визираната в жалбата реклама е някоя от рекламите на „Мастика Пещера” - в тях традиционно действието се развива на плажа, където обичайното и прието облекло е банския костюм и показването на героите, облечени съответно на обстановката, по никакъв начин не накърнява морала и добрите нрави.
Несъстоятелно е и твърдението, че някоя от рекламите нарушава разпоредбите на чл. 4.9 от Етичния кодекс. Никъде в тях не е показана прекалена еротика, още по-малко се промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на  насърчаване и готовност за секс. Категорично не може да се говори, че в рекламите на продуктите същите се представят като средство за отстраняване на сексуални бариери, тъй като под никаква форма не е представена употреба на рекламирания продукт, за да може да се твърди, че съдържа или създава погрешни твърдения у зрителите, че употребата на рекламираната търговска марка ще доведе до социално или сексуално благополучие. Не отговарят на истината и твърденията, че в която и да е от рекламите има показване на гърдите на някоя от участничките или друго прекомерно експониране на женско тяло, несъобразено с морала и добрите нрави или че присъстват твърдяните от жалбоподателите асоциации".
 
Етичната комисия към НССР намира жалбата относно телевизионна реклама на мастика „Пещера” за основателна по отношение на нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България и в съответствие с вече изброените членове от Етичния кодекс. Тя намира, че рекламата позиционира продукта като средство за преодоляване на сексуални бариери и недвусмислено обвързва марката със сексуален успех. Рекламата противоречи на добрите нрави и категорично нарушавадобрите рекламни практики и уронва авторитета на индустрията като цяло. По дух и буква рекламата е непочтена и неблагоприлична, тъй като привлича вниманието на потребителите по скандален начин.
 
Етичната комисия препоръчва на „Винпром Пещера” търговската комуникация да бъде приведена всъответствие с нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България в определен срок, а при невъзможност за това, да спре излъчването й. Ако препоръката не бъде изпълнена, Националният съвет за саморегулация ще се възползва от правомощията, които Законът за радио и телевизия му е определил.
 
Националният съвет за саморегулация (НСС) е учреден от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на рекламните агенции - България (АРА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). На сайта на Националния съвет по саморегулация (НСС)могат да бъдат видени случаите на неетични и подвеждащи рекламни послания и кампании, по които Етичната комисия към НСС се е произнесла: www.nss-bg.org.
За допълнителна информация:
Национален съвет за саморeгулация (НСС)
ул. "Христо Белчев" 33, ет.2, офис 6
София 1000
Председател на УС на НСС
Ели Герганова,
М: 0888 320 266