Препоръки по отношение на текстове под линия, използвани в търговска комуникация
1. Препоръките се отнасят до:
1.1. Бележки под линия, съдържащи информация за потребителите;
1.2. Пояснителни текстове, изисквани от закон или друг нормативен акт, както и текстове, ограничаващи обхвата на търговското предложение и неговите твърдения.
2. Препоръките са съобразени с възможностите за възприемане на търговската комуникация от страна на средно интелигентния и информиран потребител, който не страда от физически, ментални или друг вид ограничения, затрудняващи обичайното възприятие.
3. Препоръките се отнасят и за бележки, изисквани от закона, освен в случаите в които законът налага специфични уточнения. В тези случаи рекламодателите са длъжни да съобразят търговската комуникация със специфичното секторно законодателство.
4.Общи препоръки:
4.1. Когато се използват текстове под линия те не трябва да пречат на други визуални или текстови елементи, които са част от офертата;
4.2. Текстът под линия не трябва да изопачава информация, дадена от аудио частта на рекламата, която има значение за потребителя и може да повлияе върху неговото поведение;
4.3. Текстът под линия трябва да бъдат четим в обикновени условия на представяне;
4.4. Ако текстът не се движи, той трябва да присъства на екран достатъчно време, за да може да бъде прочетен от потребителя по смисъла на т. 2;
4.5. Ако текстът се движи, скоростта му трябва да е съобразена с възможността на потребителя да го прочете по смисъла на т. 2.
5.Текстовете следва да бъдат съобразени едновременно със следните изисквания:
5.1. Да са разположени хоризонтално с адекватен размер на буквите;
5.2. В шрифт, който се чете лесно (шрифтът в цялата реклама не е нужно да е един и същ);
5.3. В цвят, който контрастира с цвета на фона;
5.4. С нормални отстояния между буквите.
6.Технически препоръки:
6.1. Текстът трябва да бъде с малки букви. Главни букви се използват когато граматическите правила го изискват;
6.2. Текстът следва да отговаря на изискванията на член 3.3 от Етичния кодекс, по възможност да бъде поставен върху вепрозрачен едноцветен фон и се препоръчва неговият размер да отговаря на поне един от следните минимални критерии:
6.2.1. Височина на един ред – 14 телевизионни линии;
6.2.2. Височина на един ред – 12 пиксела;
6.2.3. Пункт на шрифта – 11 при Hebar и при Helen, респективно – съответстващ пункт при други използвани шрифтове.
7. В случаите, в които горните правила са трудно приложими или спазването им налага рекламното съобщение да надхвърли обичайната продължителност и/или обем, рекламодателите следва по ясен, точен и недвусмислен начин да укажат за потенциалните потребители както необходимостта от подробно запознаване с условията на предложението, така и начинът, по който това може да стане.
Препоръки относно използването на сексуални стереотипи в рекламата и търговската комуникация
ПРЕПОРЪКИ
относно използването на сексуални стереотипи в рекламата и търговската комуникация
Във връзка с многобройните жалби, които постъпват в НСС, относно използването на сексуални стереотипи в търговските комуникации, Етичната комисия:
основавайки се на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Р България;
като взе предвид Резолюция на Европейския парламент от 3 септември 2008 г. относно влиянието на маркетинга и рекламите върху равенството между жените и мъжете;
като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 23 и 24 март 2006 г.;
като взе предвид Доклада “Con la violencia hacia las mujeres no se juega” (‘Насилието срещу жените не е игра’), публикуван през 2004 г. от Амнести Интернешънъл, Испания;
като взе предвид Доклада „Хранителни нарушения, представа за тялото и медиите“, публикуван през 2000 г. от Британската медицинска асоциация;
отчитайки, че рекламите са съставна част на пазарната икономика и тъй като са общодостъпни имат неоспоримо отражение върху възпитанието на подрастващите, поведението на гражданите и сформирането на общественото мнение;
отчитайки, че възпитанието на подрастващите е обща грижа на цялото общество, към която трябва да се подхожда отговорно и с внимание, както и че социализирането им е продължителен процес, в който се изграждат идентичността и ценностната система на индивида, определящи бъдещата им роля и място в обществото;
като има предвид, че дискриминиращите и/или унизителните послания въз основа на пола и всякакъв вид стереотипи, свързани с пола, в рекламите представляват пречка за появата на едно модерно и равноправно общество;
като има предвид, че е необходимо противопоставяне на половото стереотипизиране на всички нива в обществото с цел насърчаване на равенството и сътрудничеството между жените и мъжете в частната и публичната сфера;
като си дава сметка, че дискриминацията основана на полова принадлежност е все още широко разпространена в медиите и че използването на сексуални стереотипи в рекламите и търговските комуникации е част от тази дискриминация;
като държи сметка за това, че границата между естетиката и пошлостта е в голяма степен субективна, но все пак се основава на общоприети морални ценности, обичайно възприети норми на търпимост и добри практики;
подчертавайки, че жените и мъжете не са еднакви, но имат равни права и отговорности;
подчертавайки, че борбата срещу половото стереотипизиране в медиите и рекламите следва да се придружава от възпитателни стратегии и мерки за повишаване на осведомеността от ранна възраст и развиване на критично мислене още от юношеска възраст;
изразявайки своята убеденост в това, че отговорното рекламиране може да има положително влияние върху обществото и възприемането на човешкото тяло, ролята която играе пола в семейните и социалните отношения и че рекламите са силен инструмент както за налагане, така и за оборване на наложени стереотипи;
изразявайки волята си да положи усилия за постепенно премахване на стереотипите, свързани с пола,
ПРИЕ СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЕКСУАЛНИ СТЕРЕОТИПИ В РЕКЛАМИТЕ И ТЪРГОВСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ
1.Рекламите и търговските комуникации трябва да уважават и зачитат достойнството и неприкосновението на личността, включително и на човешкото тяло.
2.В рекламите и търговските комуникации не следва да се използват визуални изображения1 и/или текстове, които съзнателно или подсъзнателно внушават наличието на предимства или извличането на ползи и преимущества, основаващи се единствено и само на полова принадлежност.
3.Рекламите и търговските комуникации следва да избягват явно или скрито внушение за подчиненост на полова основа, сексуално насилие и сексизъм.
4.Рекламите и търговските комуникации могат да подчертават красотата на човешкото тяло, но без да показват разголени интимни части от него.
5.Рекламите и търговските комуникации не трябва да показват или намекват по недвусмислен начин осъществяването на сексуален акт между мъжа и жената или между представители на един и същ пол.
6.Рекламите и търговските комуникации не следва да принизяват по какъвто и да е начин човешкото тялото или части от него, представяйки ги единствено като предмет за сексуално удоволствие.
7.Рекламите и търговските комуникации не трябва да подбуждат по какъвто и да е начин към полова ненавист, разрешаване, насърчаване или възвеличаване на насилието срещу човешко същество, независимо от неговия пол, възраст, раса или религиозна принадлежност.
8.Рекламите и търговските комуникации следва да се въздържат от показване на хора от двата пола в неприсъщи за тях социални роли, създаващи деградивни и унизителни асоциации.
9.Рекламите и търговските комуникации следва да се въздържат от популяризиране на хирургична намеса и използване на медикаменти и/или хранителни добавки, единствено и само като начин за постигане на личен, социален и обществен успех. Доколкото подобни методи са свързани с преодоляването на здравословни проблеми и носят евентуални рискове за човешкото здраве, трябва да бъдат придружени с ясни указания и предупреждение в този смисъл.