начало  -  кодекс  -  РAMКА ЗА ОТГОВОРНА КОМУНИКАЦИЯ НА ХРАНИ И НАПИТКИ

РAMКА ЗА ОТГОВОРНА КОМУНИКАЦИЯ НА ХРАНИ И НАПИТКИ

19 октомври 2011 

       Предговор 
        
        Нарастващата грижа към начина на хранене, физическата активност и здравето на хората засилва ролята и отговорността на хранителната и питейна индустрия и целия бизнес към комуникацията на тези продукти. Като зачита свободата на търговска реч, в същото време отговорната комуникация на храни и напитки предполага рекламата и маркетинга да бъдат не само законни, честни, благоприлични и да не заблуждават потребителя при избора му на продукт, но и да му дават достоверна представа за ролята на здравословното хранене и физическата активност в балансирания начин на живот. 
        
        Националният съвет за саморегулация отделя особено внимание на стандартите за комуникация, достигаща до децата, предвид липсата у тях на опит и все още неразвитата им способност да преценяват информацията, която получават чрез рекламите и търговската комуникация. Ето защо настоящата рамка за отговорна комуникация на храни и напитки, приета от Националния съвет за саморегулация, отделя специално място на изискванията към рекламите и комуникацията, достигаща до децата. В същото време трябва да се отчита и отговорността, която родителите и другите възрастни носят за благосъстоянието и здравето на децата, включително избора на хранителен режим и физическа активност. Нещо повече - родителите, учителите, медиите и всички други институции носят отговорност за развитието на способността на децата да разграничават и разбират търговските съобщения, за да бъдат добре информирани и подготвени да вземат самостоятелно отговорни решения.   
        
         Настоящата рамка е неразделна част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация (Етичен кодекс). Рамката конкретизира приложимoстта към храни и напитки на някои от общите правила на Етичния кодекс и трябва да се тълкува и прилага заедно с него.
 
        Общи условия
 
1. Информацията за хранителните свойства на храните и напитките и твърденията за ползите касаещи храненето и здравето трябва да са базирани на солидни научни доказателства. 
 
2. Предаваните твърдения трябва да съответстват на естеството и обхвата на доказателствата, като дават на потребителя информация, която да може да бъде потвърдена. 
 
3. Хранителната информация и твърдения трябва също така да бъдат преценявани от гледна точка на вероятната представа на разумния потребител, особено когато става въпрос за деца и млади хора. 
 
4. Търговската комуникация, свързана с храни и напитки, не трябва да окуражава или оправдава прекомерната консумация и размерите на порциите трябва да бъдат подходящи за показваната обстановка. 
 
5. Търговската комуникация не трябва да подценява важността на здравословния начин на живот. 
 
6. Търговската комуникация трябва да се съобразява с духа на правилата за саморегулация на Националния етичен кодекс за реклама и търговска комуникация в Р България и на браншовите системи на саморегулация. 
     
        Почтеност 
 
7. Ако твърдения или терминология, използувани в търговска комуникация, могат да бъдат с основание интерпретирани от потребител като хранителни или здравни твърдения, те трябва да могат да бъдат подкрепени със съответни научни доказателства.
 
        Правдивост 
 
8. Текстовите, звукови и визуални послания в търговската комуникация, свързана с храни и напитки, трябва вярно да отразяват основните характеристики на рекламирания продукт, като вкус, размер, съдържание, хранителни съставки или здравни ползи и не трябва да подвеждат потребителите по отношение на която и да е от тези характеристики.  
 
9. Хранителни продукти, които не са предназначени да заместват храната, не трябва да се представят като такива.      
     
        Използване на технически/научни   данни и терминология 
 
10. Всички хранителни информации и информации за ползи за здравето и твърдения за храни и напитки трябва да имат общопризнати научни данни. 
 
11. Вкусовете или предпочитанията на отделен консуматор не трябва да се използуват по начин, който да предполага статистическа валидност, ако такава няма. 
 
12. Препоръките от отделни лица трябва да бъдат базирани на добре приети и мнения от признати експерти.
 
        Безопасност и Здраве 
 
13. Търговската комуникация свързана с храни и напитки не трябва да подценява промотирането на здравословни балансирани хранителни режими, нито значимостта на здравословния активен начин на живот.     
     
        Деца и подрастващи 
 
14. Рекламата на храни и напитки не бива да води до физически или моралнивреди за децата. 
 
15. Търговската комуникация, свързана с храни и напитки няма да въвежда децата и юношите в заблуждение по отношение на потенциалните ползи за храненето и здравето, вкл. статус или популярност сред другите, успех в училище или в спорта, или интелигентност, произтичащи от консумацията на дадения продукт. 
 
16. В търговските съобщения не трябва да се използват техники, действащивърху подсъзнанието.Когато фантазия, вкл. анимация се използува в комуникирането с деца, трябва да се внимава да не се експлоатира детското въображение по начин, който може да въведе детето в заблуда относно хранителните ползи на дадения продукт. При използването на анимационни герои да не се прилагат похвати, които не позволяват на децата да различават основната програма от рекламата
 
Техники за подсъзнателни внушения са индиректни методи,които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиториятакато такива, но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа ваудиторията към представяните стоки и услуги 
 
 
17. Търговската комуникация, свързана с харни и напитки няма да подценява ролята на родителите и други възрастни, носещи отговорност за благосъстоянието на децата, в насочването им към избор на хранителен режим или начин на живот. 
 
18.   Търговската комуникация на храни и напитки не бива директно да отправякъм децата апел за закупуването на тези хранителни продукти, като севъзползва от тяхната неопитност и лесна доверчивост. 
 
19. Търговската комуникация за храни и напитки не бива непосредствено да подтиква децата да карат родителите си или трети лица да закупуват тези продукти. Търговската комуникация на храни и напитки не бива да внушава на децата, че родител който купува дадена храна е по-добър от друг родител
 
20. Търговската комуникация на хранителни продукти и напитки, насочена към деца, да не създава чувство за неотложност за закупуване на продукта.
 
21. Промоционалите съобщения, свързани с храни и напитки, адресирани към деца трябва да съдържат информация за условията на промоционалната оферта, лотария или състезание по начин, който може да бъде разбран от децата. 
 
22. Маркетинг специалистите трябва да се стремят да се уверят, че ако има такова условие, децата трябва да знаят, че е необходимо да закупят продукт, за да получат предложената допълнителна полза, а за лотариите и състезанията – да знаят условията за участие, вида на наградите и вероятността да спечелят. 
 
23. Реклама или търговска комуникация, придружаващи или включени в детскипредавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества схранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен, трябва да отговарят на следните критерии: 
 
            1.     да бъде така представена, че да не се злоупотребява с довериетона децата в качеството на съдържащите се продукти;
 
            2. съдържащата се в рекламата информация относно вкуса,големината на порцията и хранителна стойност на този продукт трябва да е достоверна, пълна и ясно разбираема;
 
            3. присъстващите в рекламата данни за съдържащото се в тезипродукти количество въглехидрати, мазнини или сол и др. не може да внушават по заблуждаващ начин позитивни ефекти върху балансираното хранене (например хранителни продукти с високо съдържание на въглехидрати не могат да се рекламират чрез посочване на тяхното ниско или никакво съдържание на мазнини или сол и обратното);
 
            4. не трябва да злоупотребява с особеното доверие, което децата имат към родители, учители и други авторитети („детски идоли”) и по този начин да се противодейства на възпитаването на балансирано хранене и здравословния начин на живот;
 За „детски идоли” се считат известни личности (включително виртуални фигури като комикси), които поради своята популярност се появяват в реклами, насочени към деца и поради това имат функцията на пример (образец, авторитет).
            
            5. не трябва да противоречи на здравословния, активен начин на живот. По-специално рекламата не може да внушава, че неактивният начин на живот, в сравнение с физическото движение, е за предпочитане.
           
            6.      не трябва да противоречи или омаловажава балансираното издравословно хранене. По-специално тя не може да отрича, също така да омаловажава или възпира консумацията на пресни плодове и зеленчуци.
            
            7.     не бива да подкрепя или подканва към прекомерна или едностраннаконсумация на рекламираните продукти и напитки;
            
            8. позитивното представяне на нездравословни хранителни навици е недопустимо; не трябва да представя в отрицателна светлина отказа от консумация на такива продукти и напитки;
 
            9. не може по никакъв начин да създава връзка между подобряване на училищните постижения и консумирането на тези продукти;
 
            10. не може да внушава никакво терапевтично или предотвратяващо болести въздействие на тези продукти;
 
            11. Да не внушава или описва хранителен продукт и напитка като заместител на едно хранене, освен ако те не са били специално разработени с такава цел, със съответните хранителни стойности;
            
           12. нискокалорични варианти на тези хранителни продукти и напитки (т.н. lightверсии) не могат да подканват към прекомерна консумация на нискокалоричния продукт.