Да се възприеме „opt out” подхода при въвеждането на промените в Е-Директивата в българското законодателство. Обединената електронна индустрия с общо становище по темата

Българска уеб асоциация (БУА), Webit Ambassadors, Интерактив Асосиейшън България (ИАБ), Българска асоциация на рекламодателите (БАР), Фондация БГ Сайт и Национален съвет по саморегулация подписаха второ общо Становище по темата „Защита на личните данни в интернет във връзка с въвеждането на промените в Е-Директивата”. Становището е депозирано в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Припомняме, че  в края на 2010 г. страните подписаха Меморандум за сътрудничество. Оттогава организациите работят активно по темата за Е-Директивата и нейното предстоящо въвеждане в българското законодатество.

Становището е следното:

С Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година се приемат изменения в Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни
комуникации), които държавите-членки следва да въведат в националното си
законодателство до м. май 2011 г.
С оглед на това, предлагаме чл. 13 от Директивата, отнасящ се до изискваното съгласие от потребителя за получаване на маркетинг комуникация да бъде въведено в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за електронните
съобщения, по начин който отразява целта и смисъла на измененията в Директивата. Предлагаме следния нов текст на разпоредбата:

\“Повиквания, съобщения или електронна поща за целите на директния маркетинг се позволяват само при ИНФОРМИРАНО съгласие от потребителя. Съгласиетo може да бъде оттеглено по всяко време. За целта предприятията, предоставящи електронни съобщения, приемат и прилагат етичен кодекс и прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове.\“

Новата разпоредба на чл. 5, пар. 3 от изменената Директива, най-общо, засяга информираността на ползвателите и възможността им да управляват включването и изключването на „кукита“ (съхраняване и достъп от страна на доставчика до информация в терминалното оборудване на ползвателя).

Тази разпоредба може да намери различно имплементиране от държавите-членки,
в зависимост от това дали да се предпочете подходът \“opt in\“ (даване изрично предварително съгласие от ползвателите за ползване на кукита по отношение на всеки отделен доставчик) или \“opt out\“ (информирано мълчаливо съгласие на ползвателите за включването на кукита и възможност да ги изключат).

Не би могло да се твърди, че единствено подходът \“opt in\“, т.е. предоставянето на изрично предварително съгласие от страна на абоната или ползвателя, би удоволетворило целта и смисъла на Директивата. Напротив, единственият
прагматичен и съобразен с действителността на електронната бизнес среда подход в България (а това се отнася и до всички държави-членки), би бил възприемането на \“opt out\“ подхода. Той е в най-голяма степен балансиран
както по отношение на интересите на бизнеса, така и на ползвателите на услуги, тъй като предоставя възможност на ползвателите да откажат изрично употребата на кукита, посредством настройките на техния браузър.
Това тълкуване съответства и на Съобразителната част от Директивата (пар. 25), която легитимира кукитата като \“полезни средства, например при анализиране на ефективността на дизайна на Интернет страницата и рекламиране и проверка идентичността на потребителя, ангажиран в сделки онлайн. Когато такива приспособления (например кукита) са предвидени за законни цели, за да се улесни осигуряването на услуги за информационно общество, тяхната употреба трябва да се разреши, при условие, че потребителите са снабдени с ясна и точна информация в съответствие с Директива 95/46/ЕО, относно целите на кукитата.\“

Освен това, пар. 25 от изменената Директива изрично предвижда, че в текста на акта никъде не се говори за предоставянето на изрично съгласие, а единствено се поставя изискване потребителите да имат \“възможност да откажат
да имат кукита, или подобни приспособления, поставени в тяхното терминално оборудване\“.

Предвид изложеното, сме на мнение, че българският законодател следва да възприеме \“opt out\“ подход при имплементиране на разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от изменената Директива, като се предвиди възможност единствено за отказ от употребата на кукитата от страна на ползвателите.

В този смисъл е разумно и достатъчно да се въведе нов член в закона, съгласно който:

„Електронните съобщения е необходимо да съдържат отправка към информация съгласно Директива 95/46/ЕО за типа на събираната от доставчика в терминалното оборудване на ползвателя информация и за целите на нейното използване, както и за техническите възможности на ползвателите да откажат събирането и предоставянето на такава информация през техните терминални устройства. За целта доставчиците приемат и прилагат етичен кодекс и прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове.“